Астрофотография, заснемане на Млечният път - полезни съвети

Винаги съм се възхищавал на астрофотографията и снимките на Млечният път. И още от както си купих първият фотоапарат Canon 400D имах желанието да снимам звездното небе и цветният галактически център на Млечният път. За съжаление обаче това не се оказа толкова лесно колкото си мислех. В интернет има много уроци, статии и видео за това какво е необходимо за да снимате Млечният път. Лично аз ще се опитам да ви споделя няколко съвета от моят личен опит, които няма да намерите в други статии и сайтове.

Каква камера е нобоходима за заснемане на астрофотография и Млечният път?

Както вече споделих моята първа камера беше Canon 400D - за съжаление тя беше крайно недостатъчна за качествено заснемане на Млечният път. След ъпгрейда ми към Canon 500D, най-вече заради възможността да снимам видео, снимането на нощното небе отново беше мираж. Не ме разбирайте погрешно и двата фотоапарата бяха много добри за снимане в нормални условия през деня, но заради кропнатия сензор (APS-C) снимките при високо ISO бяха неизползваеми заради шума който сензора произвеждаше. Тогава все още живях със заблудата, че когато си купя фул фрейм фотоапарат този проблем със шума в снимките ще изчезне и ще мога да снимам звездите без никакъв проблем. За съжаление обаче full frame или камера със 35мм сензор за мен беше само мечта, заради непосилно високата си цена. За моя радост обаче устях да си купя Canon 6D, който разполага със full frame/35мм сензор. Да наистина тази камера понася много добре високото ISO, но не бих казал, че няма никакъв проблем със шума. При ISO1600-3200 при неосветена обстановка шумът от сензора си е доста сериозен. Естествено не е както при кроп сензорите, но си е забележим.

Изводи и полезни съвети

1. Истината е, че дори със DSLR от ниският клас като Canon 400D, 500D, 60D и други можете да снимате звездното небе и Млечният път, ако използвате метода на стакване (наслояване) на няколко снимки, за който ще говоря малко по надолу. За съжаление обаче когато аз притежавах този тип камери, тази технология за обработка на снимките не съществуваше или не беше толкова разработена както е в момента.

2. Да фул фрейм камерите се справят много по добре със шума и снимането при високо ISO, и със сигурност си струват инвестицията. В това спор няма. Но не си мислете, че купувайки фотоапарат за 3000-4000 лв, че проблемът ви със шума ще е решен напълно. За съжаление това изобщо не е така. Дори бих казал, че при над ISO3200 снимките на Млечният път са неизползваеми дори след обработка, в случай че искате да ги принтирате. За използване само онлайн е ок.

Какъв обектив трябва да използвам за заснемане на звездното небе и млечният път?

Тук наистина няма две мнения по въпроса - трябва ви максимално светлосилен обектив, за предпочитане F2.8 или по-малко. Всички обективи над които не могат да слязат до F2.8 просто не пускат достатъчно светлина към сензора и това ще ви принуди или да увеличите ISO-то или да оставите щората отворена за повече време, което ще доведе до звездни пътеки.

Също така за да обхванете поне част от Млечният път, ще ви трябва и широкоъгълен обектив от сорта на 17мм или по малко за фул фрейм камери и около 10мм за кроп сензор. За съжаление обективи от сорта на 35мм, 50мм няма как да обхванат Млечния път. Със 35-50мм ще можете да хванете само част от галактиката и ще трябва в последствие сглобявате панорама от десетки кадри, което в повечето случаи води до грешки и изкривявания в крайния кадър.

По принцип широкоъгълните светлосилни обективи струват хиляди левове, но могат да се намерят и по бюджетни варианти. Аз лично ползвам обектив Sigma 17-35mm f/2.8-4 EX DG. Същият вариант го има от марката Tamron. Също наскоро открих още един добър и евтин вариант - Samyang 14mm, познато още като Rokinon 14mm. Обективът е ръчен - т.е. няма автофокус. Но за тази цена е един от най-острите широкоъгълни обективи на пазара.

Изводи и полезни съвети

1. Да, за да снимате астрофотография, инвестицията за добър обектив е просто неизбежна. Без него заснемането на Млечният път е просто непосилно. В повечето случай широкоъгълните светлосилни обективи струват в пъти повече от самият фотоапарат. Но както споделих по горе има и бюджетни варианти - те обаче имат своите недостатъци - винетиране, липса на автофокус и др. Въпреки това снимките с тях са възможни и резултатите са задоволителни.

Какво друго ви е необходимо за нощни снимки?

1. Статив - просто без него няма как. Снимките на Млечният път и изобщо през нощта изискват много дълги експонации от порядъка на 10 до 30 секунди. При това положение камерата ви трябва да бъде изключително стабилизирана, за да не се размажат снимките. Затова стативът е един от основните компоненти необходими за заснемане на Млечният път. Не е необходимо стативът да е супер скъп и марков. Важното е да е стабилен и да понася теглото на камерата ви.

2. Фенерче - не е задължително, но необходимо. Без фенерче след залеза на слънцето е почти невъзможно да се ориентирате в тъмното. Аз лично винаги пътувам със два, като не броя този на телефона ми. Недай си боже да си изпуснете нещо, просто няма шанс да го намерите без светлина. Казвам го от опит :) Веднъж си изпуснах капачката на обектива и благодарение на това, че имах 2 фенера успях да я намеря.

Какъв софтуер е необходим за обработката на снимки на звездното небе и млечният път?

Разработката на софтуер за астрофотография има голям напредък в последните няколко години. Откриват се и нови, по ефективни методи за борба със шума във снимките, който е основният проблем при този тип фотография. Тук няма да говоря как точно се обработват снимки и с каква програма. Мисля, че няма човек който да не е чувал за Photoshop. Вместо това ще наблегна на изчистването на шума от снимките при ниска осветеност и високо ISO. Общо взето подхода към изчистването на шума от астро кадри се разделя на 2 варианта:

Вариант 1

Заснема се 1 кадър, който се обработва със софтуер за изчистване на шума. Има десетки програми и плъгин-и които са направени специално за борба със шума в снимките. Например:

Софтуер

    Photoshop
    Lightroom
    Capture One 9

Плъгини и филтри

    Topaz DeNoise
    Noise Ninja
    Nik Dfine

Наистина програмите изброени по горе стават все по добри и се справят много удачно със премахване на шум от снимки. Но честно казано при снимки правени на много високо ISO изчистването става за сметка на остротата на кадъра. Снимките стават леко размазани - естествено това може да се види само при преглед на 100%. Затова за мен по добрият и предпочитан от мен е следващия вариант.

Вариант 2

Стакване или  заснемане на поредица от кадри и наслагването им един върху друг, едновременно изчиствайки шума от снимките. Този метод за работа със астрофотография съществува от много време, но едва в последните няколко години се разви и се използва все по често и от любители фотографи. Като цяло този метод работи по следният начин - всички кадри се наслагват един върху друг и софтуера изчислява къде и в коя снимка има шум (шумът от сензора се появява на различни места при всяка снимка). Т.е. ако на дадено място в една от снимките има шум, софтуерът търси друга в която на същото място шумът не се е появил и визуализира това място в крайния резултат. Общо взето по този начин работят всички програми за стакване на снимки на нощното небе и Млечният път. Такива програми са:

Registax
Nebulosity
DeepSky Stacker
Keith's Image Stacker
CCD Stack
MaximDL
Pixinsight

Изводи и полезни съвети

За мен вариант 2 е наистина по добрият, защото крайният резултат е в пъти по качествен. Чрез този метод дори хората които не могат да си позволят фул фрейм камери могат да постигнат доста добри резултати в астрофотографията. Единственият недостатък на стакването е, че трябва да се правят няколко снимки от една и съща позиция, което отнема доста време. Според мен обаче качеството на финалния кадър е най-важно и затова отделеното време за заснемане на масто напълно си заслужава. Аз лично ползвам Median или Mean филтъра на Photoshop или когато той не сработва ползвам CCD Stack - малко по сложна програма, но направена специално за астрофотография и върши чудеса. Ще направя отделен урок как да използвате метода на стакване във Photoshop и CCD Stack.

Къде мога да заснема Млечният път?

Вторият голям враг на астрофотографията е светлинното замръсяване. Затова повечето снимки на Млечният път които виждате са направени извън градовете, в колкото се може по ненаселени райони. Причината е, че светлината идваща от градовете и селата нощем се отразява във атмосферата и съответно се долавя от сензора на камерата. Резултата в повечето случаи е голямо жълто петно на снимката, което доминира в кадъра и не позволява на звездите и Млечният път да се покажат. За съжаление със урбанизирането и разширяването на населените места не са останали много локации които да са без светлинно замръсяване. За да намерите такова място можете да ползвате картите в интернет. Само напишете Light Polution Map в Google и ще ви излезнат десетки карти на които са отбелязани местата със светлинно замръсяване и местата без такова. На тях можете да се ориентирате къде е възможно да заснемете Млечният път. Идеалният вариант е да няма никакво замръсяване, но и на места където то е минимално също може да се снима през нощта.

 

Кога е най-добре да се снима Млечният път?

За България и като цяло за Северното полукълбо Млечният път се вижда най-добре при летните месеци - от май до края на септември. През тези месеци и най-вече юни и юли галактическият център на Млечният път се намира в центъра на небесния свод. Галактическият център е най-цветната и най-интересната част от Млечният път, затова ако планирате снимки е най-добре да ги предвидите за средата на лятото.

Какво трябва да предвидите когато планирате да снимате Млечният път?

1. Честно казано първоначално си мислех, че ако планирам по отрано дадено пътуване за снимки ще имам по голям успех. За съжаление се оказа точно обратното. Тъй като снимките през нощта са зависими най-вече от времето, трябва постоянно да следите прогнозата за времето. Като имате предвид, че то е изключително променливо и е напълно възможно в последният момент плановете ви да се провалят. За хората на работа и такива с много ангажименти е изключително трудно да предвидят време за нощни снимки. Обикновенно това е събота срещу неделя. Именно затова повечето пъти плановете ми за снимки на Млечният път бяха проваляни от лошото време. През летните месеци времето е много динамично и нощи със безоблачно небе са много рядки. Особено в планинските райони за минути чистото небе се застила с облаци и обратно.
Затова лично аз имам най-голям успех без да планирам пътувания далеч във времето. Просто следя прогнозата за следващата седмица и ако евентуално се предвижда небето да е чисто в събота и неделя, тръгвам на път.

2. Топли дрехи - искам много да наблегна колко важни са те. Колкото повече топли дрехи имате със вас толкова по добре. Казвам го от опит, защото доста поизмръзнах при първите ми снимки през нощта. Не подценявайте времето - температурите през ноща падат драстично, дори и през летните месеци. Също така в повечето случаи ще се намирате в планински район, тъй като там са повечето места без светлинно замръсяване, и където температурите са много ниски през цялата година. Затова е по-добре да сте подготвени от колкото да измръзнете или ниските температури да провалят снимките ви.

3. В зависимост от това колко време смятате да снимате (обикновено поне няколко часа) е добре да се запасите с храна и вода. По добре е да ги имате и да не ги използвате отколкото да сте жадни и гладни и да няма от къде да си купите.

4. Разгледайте и изследвайте локацията предварително. Вижте какво интересно има там - природна зебележителност, паметник, дърво, нещо което да ви бъде преден план при снимките. Това вече е много лесно благодарение на Google Maps. В повечето случаи дори чрез Street View ще можете видите къде точно да се позиционирате за да направите желания кадър.

5. Планирайте времето си така, че да пристигнете на мястото във светлата част на деня. Ще ви е много по лесно да разгледате локацията и да се ориентирате в обстановката. През ноща това е доста по трудно и отнема доста повече време.

6. Добре е да проверите от къде ще се появи (къде ще се намира) галактическият център на Млечният път. Не е задължително, но е добре да знаете предварително тази информация, за да можете да прецените къде да застанете и какво ще можете да хванете в кадъра. Тъй като през светлата част ще се ориентирате по бързо и няма се мъчите със фенерчета и тестови кадри, за да видите какъв ще е крайният резултат. Има една програма, която се казва Stelarium - безплатна и много лесна за ползване. Тя показва посоката от която ще "изгрее" Млечният път от всяка точка на земното кълбо.

7. Фаза на луната - също много важен фактор при нощните снимки. Тъй като луната също е източник на много светлина, която пречи на астрофотографите. Да уточня, че това важи само в случаите когато искате да заснемете Млечният път или други небесни обекти. Ако сте решили да правите нощни снимки и да включите Луната в композицията, в това няма никакъв проблем. Но когат снимате галактики, звезди и други далечни обекти луната трябва да е във фаза новолуние или самата луна да е залязла под хоризонта. Къде ще се намира луната по времето когато ще правите снимки можете да проверите във програмата Stelarium, която споменах по горе. А фазата на луната можете да проверите в интернет - има стотици сайтове за това.