Бузлуджа или официалното име “Дом-паметник на партията” – най-после успях да посетя тази уникална сграда. В края на март въпреки температурите от 20 градуса, все още имаше сняг по усойните места. Даже смелчаци преди нас бяха се опитали да преминат със колата през мокрия, но дълбок сняг и естествено бяха закъсали. Решихме, че трябва да оставим колата на долният паркинг и да продължим пеша към Бузлуджа. От там ако минете напряко през полянките са не повече от 500 м до самият паметник. По полянките беше пълно със цъфнали минзухари.
След като свърши асфалтираният път започва пешеходна пътечка, която води точно до входа на Бузлуджа.
Малко преди да започнат стълбите към самата “летяща чиния” започва да си личи колко западнал и изоставен е паметника. Водата от топящите се снегове се просмуква през пода на “чинията”, половината от буквите на надписите покрай входа са разрушени, целият паметник е “изографисан” със графити…
Летящата чиния Бузлуджа
Вече като стигнеш до самите врати на Бузлуджа осъзнаваш колко е огромно това съуражение. Отдалече изглежда интересно и футуристично, но не можеш да разбереш какъв точно е мащаба на тази сграда.
Самият вход на Бузлуджа е запечатан от 1992 година, след като е бил напълно изоставен след промените през 1989 г. Въпреки това благодарение на фотографските форуми знаех от къде трябва да влезнем. Няма да казвам точно къде се намира така нареченият вход в момента, за да не го запечатат и него. Но всеки по наблюдателен ще забележи от къде може да се влезне, просто трябва да обиколи паметника 1-2 пъти. Само трябва да се внимава – освен, че самото присъствие вътре е опасно, но и при самото влизане трябва да се внимава много. След като се изкачите по стълбите към централната зала се разкрива ето тази гледка:
От прозорците на външният коридор в Бузлуджа се открива страхотна гледка към върховете на Стара Планина.
Тук вече ми падна батерията на апарата…. съответно бях подготвил резервната батерия, която за съжаление забравих в подножието на върха в колата. Абсолютна лаишка постъпка, за която ще ме е яд поне още няколко месеца…. но човек се учи от грешките си:) Тъй като нямахме време да се връщаме за нова батерия и отново да се качваме до върха, реших да направя няколко снимки с телефона:)
От друга страна това е чудесен повод отново да посетя Бузлуджа и съм решил задължително да го направя в близките месеци, преди да е рухнала. Надявам се тогава снимките да са още по добри:)
Тук малко ще изпадна в полемика, но се чувствам длъжен да изкажа мнението си за оставянето на този паметник да тъне в разруха.
Мога да кажа само едно – ако Бузлуджа се намираше в някоя друга държава от Европа до сега съответната държава да е направила милиони от този паметник. Какво значение има защо и в името на какво е построен, каква идеология изповядва и т.н. Никой не може да избяга от историята си, а в нормалните държави не се и опитват. Не е случайно, че Бузлуджа се посещава толкова много хора дори и в това си състояние. Лично на мен този монумент ми направи толкова силно впечатление. Отдавна не съм виждал паметник или забележителност, която да възбуди такъв интерес в мен, а пък не е като да не съм обикалял из България и чужбина. Не мога да си представя ако паметника се реставрира и се превърне в музей, било то и на социализма, какво стълпотворение ще е пред него. На 200% съм убеден, че посещаемостта му ще надвиши и най-известните забележителности в България. Аз лично ще съм един от първите, които ще искат да посетят подобен музей. Самият дизайн и форма са толкова футуристични, не само за времето си, но и сега. Смятам, че точно това толкова привлича туристите днес, а самата история около построяването само допринася за мистичността на Бузлуджа.
Ето малко снимки от онова време, когато “Дом-паметникът на партията” все още е бил в нормално състояние, за да прецените дали си заслужава да се реставрира и да се превърне в музей:
Източник форум на www.nauka.bg
Това е едно интересно видео за Бузлуджа с много снимки и информация: