От доста време минавайки за хиляден път по пътя Пловдив-Пазарджик, забелязвам много интересен разсадник на отбивката за село Мало Конаре. Най-накрая реших да спра и да се опитам да направя няколко снимки. Отдалече това с което ме впечатли разсадника е, че дърветата са засадени много стройно едно до друго, все едно разстоянията са отмервани със метър. Отдалече наистина изглежда впечатляващо. За съжаление когато спрях се оказа, че разсадника е заграден с телена ограда и няма как да се снима отвън. Това е само част от дърветата снимани от доста далече:
Обаче пък открих друго добро място за няколко интересни кадъра, а лошото време придаде още по голям драматизъм към снимките. Местенцето беше малко по-надолу по успоредния на главния път, в който влязох, за да видя разсадника. Един коларски път разделяше 2 ниви. Предполагам беше за комбайн, тъй като беше много широк и си личеше, че никой не е минавал по него от доста време.
Времето се влошаваше, в комбинация със залязващото слънце създадоха една много добра обстановка за снимки. И тъй като от няколко седмици исках да заснема узряващата пшеница, какъв по подходящ момент от това:)
Точно този златист цвят ме впечатли като карах по пътя. В слънчево време тази панорама може би щеше да изглежда още по-добре, но и лошото време придаде малко по-екстремен оттенък на сцената. Бурята приближаваше и вече усещах леки капки дъжд. Трябваше да действам бързо, за да не намокря техниката. Реших да направя още една снимка, която да пресъздаде в по-рязък аспект обстановката, която се създаде след миг.
Преди си мислех – как на някой може да му харесва да снима лошо време? Но напоследък все повече се убеждавам, че има начин да направиш така, че лошото време да създаде настроение и емоции.