Баба Вида е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България. Намира се в град Видин на брега на река Дунав. Имах желанието да посетя тази забележителност от доста време, но разположението й в Северозападният край на България предполагаше доста път и изискваше доста свободно време.
И така дойде времето да направя обиколка на забележителностите в Северо-Западна България и най-вече Врачанския балкан. Ето част от забележителностите които посетих – Паметник Дядо Йоцо гледа, Крепост Калето в Мездра и Пещера Леденика.
И тъй като бях толкова близо трябваше задължитено да се отбия и до средновековната крепост Баба Вида. Самата тя е разположена в голям парк в центъра на Видин. Не видях много табели в града насочващи към крепостта, докато не наближите самият район на парка.
В района на парка има няколко обособени паркинга и не би трябвало да имате проблем с паркирането. Крепоста е много внушителна и се вижда от далече. Веднага разбрах, че пътя до там си е заслужавал напълно. Като видите огромните стени и извисяващите се кули все едно се връщате назад във времето на средновековието.
Крепост Баба Вида
Има легенда, която разказва, че някога живял български болярин, който имал три дъщери – Вида, Кула и Гъмза. След смърта му те разделили неговите владения като двете по-малки сестри – Кула и Гъмза се омъжили прибързано и мъжете им пропилели наследството много бързо. Най-възрастната сестра Вида, останала сама цял живот и под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя изживяла живота си. В знак на благодарност след смъртта й хората кръстили замъка – Баба Вида или Бабини Видини кули както е известна още крепостта.
Места за настаняване в района на Видин
Крепостта е разположена на от площ 9,5 дка и е обградена е със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. Крепостта Баба Вида има четириъгълна форма, като всяка страна е дълга около 70 метра. Замъка има 2 части – вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. От северната страна се намира входната кула, където в миналото по дървен подвижен мост, който сега е каменен се минава над рова, който също в миналото е бил пълен с вода от река Дунав.
Тъй като замъка се намира точно на брега на река Дунав, от нея се откриват прекрасни гледки към реката, а също така и към Дунав мост 2. През малка арка в крепостната стена можете да слезнете до самият бряг на реката. Върху горната част на укрепителната стена от страната на Дунава има посипан пясък и обособено игрище за плажен волейбол. Там има много пейки и места за отдих, където можете да се насладите на гледката към бързо течащата река Дунав.
Места за настаняване в района на Белоградчик
Цената за входа в крепостта Бабини Видини Кули е 5 лв (към 04.03.2022). Преминавайки по мостчето и влизайки през северната кула буквално се пренасяте в средновековието и се чувствате сякаш сте рицар или принцеса от приказките. Замъка сякаш е неподвластен на въздействието на времето. Всички стени, кули и помещения са изключително запазени и въпреки, че самата крепост е на повече от 2000 години изглежда все едно е издигната вчера.
В самият замък ще видите няколко помещения с експонати, които превъплъщават сцени от живота в самата крепост. Има няколко варианта да се качите на горната част, където има обширна площадка със оръдия и прекрасна гледка към Видин и района. Задължително е да се качите на една от кулите в крепостта Баба Вида. Въпреки, че качването до върха си е донякъде екстремно приключение, то напълно си заслужава. Всички етажи в кулите са изградени от дървени талпи и стълбите също са направени от дърво. На самият връх трябва доста да се внимава защото прозорците нямат заграждения, но гледката от тях си заслужава напълно. Можете много лесно да си представите как стрелци за отбранявали крепостта от тук.
За мен Бабини Видини Кули е една от най-красивите и запазени средновековни крепости които съм виждал в България, а и по света. Препоръчвам на всеки който има време и възможност да я посети. След посещението на замъка, ако ви остане време, можете да се разходите из парка където има други изложбени зали с интересни експонати. Аз за съжаление нямах много време за разходки, защото следващата забележителност в Северозападна България ме очакваше – Пещера Магурата.