Home » Параклис Свето Преображение Господне и млечният път
Вдъхновен от една статия за 27-те параклиса, които закрилят село Момчиловци съм решил да направя серия от фотописи за всички или поне повечето от тях. Според мен има нещо мистично и уникално в това толкова много параклиси да са събрани на такава малка площ около едно село. Другата причина е, че района на село Момчиловци където са построени всички параклиси е един от най-слабо светлинно замръсени, което създава прекрасни условия за астрофотография. От дълго време имам желание да заснема качествено звездното небе и млечният път, а когато имаш обект като Параклиса Свето Преображение Господне, който да включиш в кадрите, това е предпоставка за наистина прекрасни снимки.
Параклисът Свето Преображение е може би най-отдалеченият от село Момчиловци. Намира се на върха на хълм в местноста Хайдушки поляни. До параклиса може да се стигне с джип или с по висок автомобил, ако обичате екстремните усещания. Пътят е коларски и оформен от минаващите с джипове ловци, но все пак е доста стръмен и коварен. Не бих препоръчал да го използвате след проливни дъждове и снегове. Моята кола е доста висока и въпреки това при сух път едвам успях да стигна до върха.
До върха може да се стигне пеша по пътя или по няколко пътеки наоколо. Хълма е стръмен, но разходката до параклиса не е много продължителна. За съжаление обаче имах много техника, която нямаше как да пренеса пеша и затова реших да се кача с колата.
Параклис Свето Преображение Господне
Самият параклис е каменна стабилна постройка, сравнително голяма в сравнение с другите параклиси около Момчиловци. Около параклиса има голям кръст, камбанария и два стълба с флага на България.
Параклисът е отключен през цялото време и всеки има достъп до него. Вътре има столове, които могат да се ползват свободно от туристите. Когато пристигнах на мястото имаше няколко човека, които слушаха музика и се наслаждаваха на гледката. След като слънцето залезе те върнаха столовете във параклиса, което ми направи много добро впечатление и се надявам всички посетители да постъпват по същият начин.
По принцип основната ми идея за пътуването до тук беше да заснема Млечният път и при това по-успешно от предишните ми опити. Този път се бях подготвил по сериозно технически с предварително проучване на района, времето и посоката от която ще се покаже Млечният път.
И въпреки всичко отново срещнах трудности – след многобройните проучвания и изчисления галактическият център на Млечният път отново изгря от неочаквана за мен посока. Като цяло след опитите ми да заснема качествено Млечният път осъзнах колко труд и усилия изисква астрофотографията. Малко хора могат да си представят времето, търпението и мръзненето в студените нощи по планинските върхове, за да се направи един сполучлив кадър на звездното небе.
Астрофотографията придоби различни измерения в моите очи. След труда, който положих, за да хвана Млечния път в обектива ми, не мога да си представя колко труд е необходим за снимане на далечни планети и галактики. Едно знам със сигурност, че качествените снимки на далечни космически обекти са истинско произведение на фотогравското изкуството и човешката търпеливост.