Home » Бузлуджа част втора – червената летяща чиния
Както бях написал в първият ми пост за Бузлуджа, този паметник толкова ме впечатли, че със сигурност бях решен да го посетя за втори път. Също така глупавата ми постъпка да не взема резервната си батерия за апарата при първото посещение на Бузлуджа и последвалата невъзможност да направя достатъчно добри снимки, също допринесе за повторното ми ходене до тук. Този път бях подготвен и пристигнах в много подходящо време за снимки:
Изгревът наистина беше уникален. Може би един от най-красивите които съм виждал. Слънцето изгрява точно срещу входа на Бузлуджа и оцветява паметника в ярко червено. Започва от върха на кулата, който сякаш ще се запали всеки момент.
След което целият паметник се обагря в червен цвят. Рядко на човек му се отдава да открие ирония в природата 🙂
Изгрев на Бузлуджа
По време на изгрев района около храм-паметника наистина е уникален. На където и да насочиш апарата ще заснемеш страхотен кадър. Затова и аз не спирах да снимам нито за секунда:
Както казах случих на супер време за снимки – малко след пристигането ми под върха започнаха да се образуват облаци от мъгла, които като одеяло покриха равнината. И така аз се оказах между два слоя облаци:
След като слънцето изгря напълно всичко се върна към нормалния си облик. Бузлуджа отново стана сива и скучна… до колкото е възможно за една летяща чиния 🙂
Разбира се не можех да пропусна да вляза и вътре. Положението вътре беше още по-ужасно от първият път, когато влязох вътре в паметника. Водата от дъждовете които се бяха изляли тази седмица придаваше блясък и създаваше интересни отражения на мраморния под на централната зала. Но от друга страна цялата тази вода се просмукваше от всякъде. Вътре валеше въпреки, че навън нямаше и помен от дъжд. Също така силният вятър безотказно се опитваше на отнесе покрива на Бузлуджа или по скоро каквото е останало от него. Като цяло обстановката беше подходяща за заснемане на някой филм на ужасите:
На връщане мъглата, която беше покрила Стара Планина все още не се беше разсеяла, което ми даде възможността да направя още няколко интересни кадъра: