Преди време когато за първи път взех участие във фотопленер, който се проведе точно в района на Кърджали, още тогава бях запленен от природата в този район. Съчетанието между културни забележителности и природно разнообразие го правят рай за фотографите. В началото на лятото предприех няколко пътувания по течението на река Боровица – от самият язовир Боровица и село Безводно до язовир Кърджали.
Язовир Боровица е може би най-странният язовир, който съм виждал в България. Първото и най-важно нещо е, че язовира се води стратегически обект, защото е направен да напоява почти целият район около Кърджали. Точно поради тази причина района е охраняван денонощно, като целият е ограден с мрежа и бариера на пътя. За да ви пуснат на бариерата и да стигнете до село Безводно, трябва да предоставите документ за самоличност и да запишат номера на автомобила ви.
Освен това голям интерес представлява и преливника на язовир Боровица, който изхвърля излишната вода ако тя достигне над определено ниво. За съжаление снимането в района е забранено и поради тази причина няма да намерите много снимки на самият преливник, както и в района на язовира като цяло. Друг интересен факт е, че стената на язовир Боровица е земно-насипна, а не бетонна както в повечето случай. Още преди да наближите язовира от завоите се вижда как цялата стена е покрита с растителност – трева, мъх и др.
Село Безводно
Единственият път до село Безводно преминава покрай язовир Боровица. Може да се каже, че селото е най-охраняваното в България, но за съжаление се води и едно от най-безлюдните в страната. Дали поради факта, че до него се стига толкова трудно или заради местоположението му, в селото сякаш времето е спряло. Тук технологиите не са променили начина на живот.
След като се върнете от селото и продължите по пътя край река Боровица, ще си помислите, че сте попаднали в някакъв частен и поддържан природен резерват. Природата тук е толкова красива и непокътната, че ти се струва нереална. Безкрайни поляни покрити със трева, хълмове, гори, животни… просто ти спира дъха.
На самата река Боровица и около язовир Кърджали има няколко запазени въжени моста – нещо рядко срещано за България. Тук в повечето случай тези въжени мостове са единственият начин жителите на околните села (както и домашните животни) да се придвижат до домовете си, точно поради тази причина са доста поддържани. Най-популярен е въженият мост е до село Ненково, но по самият път до река Боровица има още няколко такива.
Между въжените мостове, малко след село Ненково ще видите и един старинен каменен мост. Повечето източници го датират от времето на римляните и средновековието. Както всеки мост и за този се носят легенди, че в основите му има заровено съкровище. Някои казват, че това е причината иманяри да разрушат голяма част от него. Други предполагат, че силната вода на река Боровица е причината за разрушението. Днес средновековният мост е реставриран с бетонни плочи и все още може да се използва за преминаване над реката.
